вторник, 19 септември 2017 г.

Нека бъде...Бейрут!

Бейрут - като синоним на хаос! Или надълго в снимки през каква лудница преминахме това лято, докато някой си почиваха :) Помните най-вероятно антрето ни...
 ...е няма и спомен от него! А това беше кухнята ни, но вече е детска стая на Мартин. В дясно на прозореца имаше врата към терасата, но тя вече е кухня.


 До колоната имаше мивка и печка...
 А ето това се случи на хола...
 ...разбихме стената към терасата и се получи едно по-голямо помещение.

 Изведохме тръби за вода в хола... и нови тръби за радиатори под прозорците.

 За детската стая на Марто избрахме ламиниран паркет, а в хола си преместихме този от вече "старото дома".
 В антрето махнахме балатума и налепихме плочки.
На всякъде по стените нова шпакловка.


 Трябваше да се изравни и нивото на "терасата" с това в хола.
 Нямаше къде да преместим мебелите и затова всичко си остана да прашлясва, побутвайки го от едно в друго ъгълче.
 После дойде време за латекс по стените... първо в детската стая, която засега ще бъде в бяло, но едва ли ще се задържи така :)




 Имаше и загуби от рисунките по стените:( 
Коментар по въпроса:  "Да ви пикая и на ремонта!"
 Така изглеждаше в хола преди да сложим ламинирания паркет. Трябваше да се махне стария ламинат и под него още по-стария мокет.
... антрето...
 Тест на новия латекс...
 ...по стените...



 И най-любимото ми - вратата на тоалетната :)))
 После пренесохме кухнята. Имаше и шкафове за кръцкане за да станат на новото място.


 Новата ми кухня преминава в холна секция. Един ден ще има и рафтове над телевизора.
 Малко снимки и от детската стая...

 Опаковахме багажа... по-важното от него :)))
Другото продадох... каквото можах от него. Изхвърлихме счупените чаши, че нали не са ОК по ФънШуй :)
И завършихме със заслужена почивка...

*Скоро ще направя и няколко понапудрени снимчици на крайния вариянт...

събота, 10 юни 2017 г.

За мечтите и реалността

Ако четете значи съм намерила сили да пусна тази публикация. Преместихме се в къщата на моите родители преди две години, на етаж изцяло за нас след като няколко години живеехме в гарсониера. Сега Мартин(нашия син) си има детска стая, а ние с Милен спалня, нещо което винаги ми е липсвало в предишното ни жилище. Живеем там с моя брат и неговото семейство, които са ни съседи на етажа над нас. Под нас са майка ми и баща ми. Децата когато е топло са постоянно навън и не се налага да ги следвам, защото имат свободата да тичат спокойно (брат ми има три деца - все момичета , а аз едно момче). Израстнала съм на кота нула (или по-точно барака с две стаи, но с двор или ако разграден двор във фирмени общежития с обща баня и тоалетна на растояние 5 минути се брои за двор) и за мен тази свобода е безценна въпреки мизерията. Почти цялата ми заплата отиваше в това да направя дома си уютен, както и преди съм казвала - някой ходят по моловете за нова рокля, а аз в мебелните магазини - за поредната мебел :) С помоща на Милен направихме кухнята ми мечта (знаете, онази мароканската). Няма вещ в този дом, която да не носи някаква история и да не е пипната от моите две ръце! Не разбирах, че всъщност съм щастливка,.... докато един ден на връщане от работа баща ми се обади по телефона и каза, че банката ни взима къщата.
Не мога да не се чувствам отчаяна. След борбата и трудностите, през които минах за да имам дете, сега ще трябва да започнем всичко отначало за да имаме и дом.
Връщаме се в гарсониерата, която за наше щастие с финансова помощ от семейството на Милен и заем от приятел той успя да купи преди време. Явно винаги трябва да е по трудния начин?  Може би след време като прочета това ще се смея, но както казва един мой познат "зад най-широките усмивки се крият най-многото сълзи"!
По този повод продавам покъщината ни. Ако си търсите нещо ето тук из постовете в блога е целия списък с притежания, от които не желая да се отърва, но се налага да продам! Сега една голяма крачка назад, за да направя огромния си скок!

*Обявите ми може да намерите в Bazar.bg 
-детско креватче
-детско легло
-въртящо се кресло
-кресло
-бюро ИКЕА
-масичка пънче
-Античен шкаф
-стол с капитонаж
-лампион
-лампа фенер
-стъклена масичка
-столове -4бр
-кресла с маса
-маса с два стола за тераса
-закачалка
-кресло жълто
-кресло с възглавница
-табуретка пачуърк
-детски топки
-инверторен климатик 9
-шкаф за обувки
-холна маса-шах
- конзолна маса, огледало, лампа
-малък хладилник
-висяща лампа
-метален корниз
-билярдна маса
-тента
-детско столче за колело
-детско колело триколка

Периодично ще качвам и нови обяви, защото нямам време и не смогвам за всичко. Ако има нещо в блога, което си "познавате" ми пишете на vania_v_dimitrova@abv.bg или звънете на 0888687443

Ако мога да променя нещо от създалата се ситуация, то е че искам да помоля: Нека бъдем хора на първо място, а не вечно ламтящи за пари измамници! Монетата винаги има две страни! Интересувайте се!

събота, 27 май 2017 г.

Гложенски манастир

 Гложенския манастир "Свети Георги Победоносец" бе мястото, което посетихме наскоро с моите момчета. Пътя до манастира беше на места невъзможен за разминаване на две коли, но гледката отгоре си заслужаваше. Повече за историята на манастира можете да прочетете в wikipedia, а аз ще разказвам в снимки. 
След като сте преживели криволичещия път догоре (зимата не препоръчвам дори и да опитвате) ще трябва да повървите малко и пеша. С кола се стига почти до входа, но вътре се влиза само с монашески дрехи :)))) ....


... или с мотор! За любителите на екстремни спортове - манастира предлага и нощувки.




Естествено пази и съкровища.








А тази печка от снимката отдолу е прототипа, от който са гледали, когато са правили детската кухня за IKEA :))) Беше ми на височина под коляното, а както знаете моите крака не са като на Адриана Скленарикова. Дет' се вика, само сантим' не ми достига :)))))

Едно от интересните неща там бе скривалището на Васил Левски.






Мартин интерес прояви само към автопарка на игумена :)))





След манастира се разходихме из гората. На мен тази част ми хареса най-много, но за малкия ни "мъжага" си беше като спускане с влакче на ужасите в Дисниленд. Всеки един шум го плашеше и нямаше търпение да се връщаме към колата :) Но така то... всеки трябва да пребори страховете си! По този повод в следващия пост ще прегръщам змии, всякакви слузести животинки и огромни плъхове :)))))