сряда, 18 септември 2013 г.

Градински кресла - освежаването

Края на лятото дойде, но аз сега успях да освежа две столчета, който се надявам следващото лято да използвам на терасата в къщата на моите родители. Историята е дълга, но в общи линии е това: детската ми стая там вече е малка за да събере мен, Милен и малкия Мартин. За мое щастие или не, по къщата все още има какво да се довършва, затова след малък ремонт на разположение ще имаме малко по-голяма стая за трима ни. Скоро ще ви разкажа и за нея по-подробно. Тези столчета всъщност ще използвам на терасата към новата ни бъдеща спалня. Ще успея да им се порадвам чак следващото лято, освен ако не реша да си пия отвън кафето през идващите студени дни (съмнявам се много :) И така двете кресла изглеждаха така - метална, тръбна рамка и капитонирани възглавници на седалката и облегалката. Всичко това в черна, подобна на шушляк дамаска.
 Боята по тях се беше изтрила на места.
 Затова знаете как се работи с шкурка - търкане до пламък :) Преди това махнах възглавничките.

 После намазах всичко с черен грунд за метал, който да ги пази от ръжда. Исках да ги боядисам в черен мат, но се оказа че грунда и матовата боя, която бях купила нещо не се харесаха (явно химически са несъвместими и се получи едно лющене, като няма да ви споменавам и за Франкенщайн ) и затова ги оставих само на грунд.
 Преглътнах това че ще са лъскави, но не беше чак толкова зле.

 Купих си нова дамаска и претапицирах възглавниците на седалките и облегалките.
 Това ги освежи много, но трудната част беше да зашия копчетата отново както си бяха. Трябваше да се опъва добре с много здрав конец (използвах канап), за да се получи вдлъбването на копчетата характерно за капитонажа. Счупих една от големите игли на мама, докато я дърпах с клещите.
 Но крайния резултат ми хареса много, а и са много удобни. Разписах се с едно капучино седейки на тях :) Сега трябва да измисля и някаква малка масичка, но имам време до следващото лято, така че може и да не закъснея много :)))


понеделник, 9 септември 2013 г.

Стенен декор за работливи пчелички

  Стигнах до заключението, че ако периодично не променям нещо вкъщи няма да съм аз! Сега лекичко с латекс оцветих стената под шкафовете зад дивана ни(който също ни е и спалня). Естествено няма как без Мартин по снимките :)
Стената бяхме боядисали с кремав на цвят латекс. В началото стаята беше с едни ужасни тапети на цветенца и леко лъскав ефект ( като нощница от сатен) - бляк :)
 После се започна едно здраво лепене с хартиено тиксо.

 Исках да оформя нещо като пчелна пита, също както при подлакътниците на стола пред бюрото ни. След лепенето дойде по-лесната част с изрязването. Тъй като съм много нетърпелива да видя резултата и много мразя частта с облепянето и опаковането на нещата, понякога предпочитам да изцапам с латекс и после да почистя, отколкото да увивам всичко с найлони и да лепя тиксо. Но не правете така вкъщи, не е хубаво :)

 Боядисах стената със сив латекс, същия който използвах при кухнята.

 Е да обаче с хартиеното тиксо не ми се получиха нещата. Като отлепих тиксото падна доста от стената! Почти отидох у съседите :)))
 От птичи поглед не се вижда, но като се приближа и ми вади очите направо.
 Затова смесих част от сивия латекс с малко бял за да получа малко по-светло сиво. С него боядисах отново линиите по стената, които преди това бях облепяла. Или може да се каже, че нямаше смисъл лепенето с тиксо.
 Обаче пчелната ми пита се получи по-добре със светло сиво вместо кремаво.
 Дори се развихрих малко и с тебешир, но май ще го изтрия защото много цапа всичко, което се допре до него. Замислих се дали мога да го фиксирам с лак за коса (така се прави при рисунките със сухи пастели), но първо нямах лак и второ - представих си едни лъскави петна по стената от лака та реших да пропусна.
 Много исках да направя стената с дървени филийки като тези...

... или с паркет, но нямаше да може да ни се отваря шкафа с раклата зад дивана. Много ми харесаха и тези снимки от pinterest с идеи за тапет. След време явно ще има промяна като измисля нещо друго :)