четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Креслото на Алиса в Страната на чудесата

 Събудих се един ден с нова идея. Нали постоянно нещо сътворявам и затова ще превърна хобито си в малък бизнес! От днес нататък някой от нещата, които правя ще продавам. Може ако ме поканят в Big Brother да ме пишат като бизнесдама :) После ще насъбера купища пари, ще дръпна кредит и малка евро-субсидия и ще си отворя цех с работливи пчелички-реставраторки, с които ще преобразяваме старите вещи на хората :))) Не се взимам на сериозно, но ще съм най-щастливия човек на света ако някой си купи нещо! И първото "нещо" е това кресло...
 ... което не успях да снимам сглобено, защото Милен ме изпревари и докато взема фотоапарата вече го беше разглобил.
 С шкурката свалих лака от дървените подлакътници.
 А за да не мирише дамаската на стара баба (шегувам се, не миришеше :) я изпрах... един вид. Използвах спрей с който Милен си чисти седалките в колата - върши чудна работа, но не и при мъхести материи. Там си трябва много търкане!
 Много е сложно... разклащате хубаво флакона и пръскате. Изцапаното излиза с пяната след коeто с едно сухо парцалче се избърсва. И като замириса на чист планински въздух, ходих до ауспуха на колата да подишам, че ми стана лошо :))))
После боядисах подлакътниците в червено. Естествено имаше и малко нерви, защото опропастих боята на няколко места.
 И дойде най-трудната част с ушиването на калъфа за седалката и облегалката. Всичко беше наред, докато не стигнах до тези уши на облегалката (мама каза че прилича на слонче с тях). Много зор видях!

 Първо направих малко тропоски, после уших което можах на шевната машина, но по-голямата част я ших на ръка. С тапицерски кламери хванах дамаската към стола.

 Милен ми монтира обратно вече сухите подлакътници. Заших изцяло на ръка парчето на гърба и с кламери затворих дъното отдолу на креслото.
И след две червени копчета за разкош, хей го на готовото кресло! Стори ми се много подходящо като стил за малката Алиса и затова го кръстих "креслото на Алиса в Страната на чудесата". Най-вероятно би седяла на него докато пие чай  :)



Естествено че си имам и малък, сладък манекен :) ...тере Мартин позьора  :))))
 На мама клечото веднага забеляза копчетата и почна да чопка там!
 И после с малко магьосническо заклинание (защото ги владее; най-много му се отдава манипулирането) и няколко ръкомахания с вълшебната невидима пръчица...
 ... малкия Мартинчо изчезна яко дим!
Надявам се че ви е харесало,! Може да го пожелаете ето от тук. Надявам се скоро да имам няколко нови  артикула в моето магазинче в 10fingers.bg  дотогава разгледайте и останалите неща там, защото е пълно с чудесиики!

четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Новата ни спалня... юпиии

 Споменах ви че съм намислила да оправим една от стаите в къщата на моите родители, където да се преместим с Милен и Мартин когато сме им на гости, защото моята бивша детска стая ни е вече малка. Всъщност не е малка просто разположението и чупките на стените са малко неудобни и кошарката на Мартин стои в средата на стаята и пречи на минаването. Пък и един познат ми дължеше услуга и помогна със замазката и шпакловката на стените. Сега да ви покажа докъде я докарахме :) За начало трябваше да разчистим всички непотребни вещи и кашони от стаята или "склада".


 Разпределението е абсолютно като това на спалнята на нашите, която също освежавахме преди време, защото се намират една над друга.


 Когато изнесохме всичко беше много хубаво. Не мога да я разбера майка ми защо не изхвърля непотребните неща. Имаше обувки, които дори и здрави нямаше сила, която да ме накара да обуя отново. Такива от тинейджърските ми години тип "танк", просто се чудя какво съм им харесвала и как изобщо съм ги носила, както и дрехи от преди десетина и повече години, които тя пази заради текстила. Щяла да си ушие пола и т.н. ама така и не намира време, а както се сещате щом досега не е намерила време за тая пола или там каквото ще е, няма никакъв шанс да го направи когато и да е! А с времето даже забравя какво има в кашоните и после се получава елемента на изненадата. Разбрах че този трик действа много добре при малките деца. Когато се пренаситят с играчки, прибираш част от тях някъде далече от очите им за около месец-два и после когато ги извадиш, на децата им се струват като нови, а на тяхно място прибираш някоя друга купчина играчки и така въртиш докато минава номера :))))  Така и за стаята говорех... преместихме някой контакти, направихме няколко нови, положихме замазката на пода и шпакловката по стените и тавана. Оказа се че трябва да се изчака цял месец преди да се сложи паркета за да изсъхне хубаво пода. Затова си почакахме повечко - това не го бях предвидила!

 Докато съхнеше пода започнах с боядисването на стените с латекс. Избрах си светло сив цвят (тука очаквам коментари от тя си знае коя за сивия цвят и монохромното ми дете :)))) Това е положението - сиво ще е!
 И най накрая, дойде времето за пода. Избрах си ламиниран паркет, някакъв "фейшън" дъб в различни нюанси, че да ми пасва на всякакви видове дървесина по мебелите, с мнооого яка изолираща подложка :))))
 Завесите си купих още преди латекса даже :) Нали съм малко луда!
 Полюлея си взех от магазин Практикер. Да ми лъха на ковано желязо :)
 Все още се колебая дали да скъсявам пердетата или да ги оставя да бършат пода, че така ми е много романтично.
 С обзавеждането имам да довършвам, защото идеите са ми съвсем различни от реалността, но това ще стане с течение на времето. Искам да има смесица между класически и модерни мебели, но сега имам само "налични" мебели :) За рождения ми ден (15 ноември-ден на Ваня) съм си поръчала един шкаф втора употреба от мебели Антик, който смятам да преработя, но докато дойде това имам доста време, пък и още не съм решила какво точно ще му правя със сигурност, защото се колебая между няколко идеи. И така засега новата ни стая изглежда така: