понеделник, 24 юни 2013 г.

детска въртележка

Мартин се роди преди да успея да му направя въртележката над леглото. Доста след това не намирах време за нея. Започнах първо с тази овца.
 След това направих едно слонче...

за него след малко... и това "нещо" от един ръкав на стар пуловер. Него вече го бях нарязала, за нови "дрехи" за саксии . Направих си и един облак с капки дъжд, който ще видите по-надолу.
За пълнеж използвах силиконова вата.
Нещото трябваше да има и лице с доволна физиономия.
Първоначално идеята ми беше да използвам метални закачалки за дрехи, от които да направя кръстатата част на въртележката, но не се получи много добре и се отказах. Вместо тях използвах дървени пръчки, които облепих с панделка (с пистолета за силикон). 
От една стара въртележка на племенницата ми беше останала здрава музикалната кутийка, така че я оползотворих. Промених само картинката върху нея. Имаше една луна, но нещо ме дразнеше и залепих отгоре картон в син цвят и мече, което отлепих от една картичка.
Така от музикална кутия с луна и звезди...
... стана музикална кутия с мече и звезда.
На четирите края на въртележката завързах кукички с щипки (за завеси). Така ще мога, когато пожелая да сменям играчките за да не му омръзват на бебето. За да скрия мястото на възела сложих по една синя панделка.



Милен ми направи и тази дървена стойка за да закачам въртележката на нея.
Понякога я сменям с тази играчка подарък на Мартин (от IKEA)
Това е засега от нашата въртележка. Върши чудесна работа за приспиване и укротяване. Мартин много съсредоточено се заглежда по нея.

вторник, 11 юни 2013 г.

Усмивка за снимка?

За да ме гледа засмяно малкия ни Мартин докато го снимам, си направих един аксесоар за фотоапарата. Специално за деца! Той винаги става много сериозен когато види обектива и ми е трудно да го хвана засмян, затова си купих един ластик за коса :))) Не за да си вържа косата, а за въпросния аксесоар. Използвах и две копчета...
 ... трябваше да направя очи на ластика. Изрязах си кръгчета от изкуствена кожа и ги залепих със силикон върху копчетата. Става и с моментно лепило!
 Развалих и една мартеница, защото ми харесаха някой нейни елементи :)
 От кожата си изрязах и нещо като зъби, които заших за ластика.

И сега кажете "Cheese"  или по наше му "Зеле" :)))
 Сега вече Мартин гледа право в обектива, ама пак не ми се смее :))) Явно ластика ми не му е толкова забавен, колкото на мен :)


вторник, 4 юни 2013 г.

Подарък за "баба ти"

 С помощта на една малка принцеса направихме подарък за "баба ти"(моята майка) от Мартин (той беше малко зает да спи) - рамка, в която да си сложи негова снимка за да не и е мъчно, когато него го няма. Да поясня, израза "баба ти" идва от това, че принцесата още не го изговаря правилно и вместо да каже "баба ми" казва "баба ти", защото така го чува от нас и още не ги разбира тези работи(само тях не ги разбира иначе всичко останало и разбира главата). Нямаше как да направя подаръка сама, защото принцесата е много любопитна и нямаше да ме остави намира и все щеше да ми се пречка и да ме разпитва. Затова измислих и тя да си направи кутия за бижута (или всякакви дреболии за коса, пръстени, шноли и разни там принцески работи), че да е заета с нещо. За целта използвахме - най-евтината възможна рамка за снимки в магазина, лепило C200, салфетки и една от кутиите на чичко Милен за винтове, скришно взета от гаража :)))
Много доволна тази принцеса брей :) Вече е пораснала от предишната публикация с нейно участие, но там беше спящата принцеса-красавица. Сега е доста будна, а какви пакости прави :)))
Та аз намазах хубаво рамката с лепилото, а принцесата мажеше своята кутия и всичко наоколо.
След това залепих салфетката отгоре и изрязах ненужното. Не беше перфектна, но кой е? А имайки предвид екстремните условия, в които я правех си е направо супер. Под екстремни, разбирайте участието на принцесата, защото докато правех рамката се опитвах да я опазя, да не се омаже цялата и да и помагам с мазането на местата по кутията, където е пропуснала. То това е като оцветяването на картинки - тука има, тука няма и от време на време(през цялото време) се излиза от очертанията.
За кутията на принчипесата изрязвахме допълнително някой картинки,за да покрием малко дефекти, защото с пръстите си тя разкъсваше още неизсъхналата салфетка и се получаваха дупки. Да ето и тя изрязва. Ама само как изрязваше! Около нас беше пълно с изрезки по земята, а все пак се опитваме да изненадаме баба, а не да я изнервяме.
И така бяхме вече готови с лепенето. След него започнахме с лакирането (с  лак за дърво на водна основа). Намазахме хубаво рамката и кутията.
И след като изсъхна подарихме рамката на баба със снимка на Мартин, а кутията за бижута вече не беше толкова интересна, наситихме и се достатъчно(около минута) и сега се търкаля някъде из играчките на принцесата.